Емоционалното хранене

Щастливи сме да Ви представим д-р Траянка Григорова, един изключителен професионалист и ценно допълнение към екипа от специалисти, с които работим, за да правим живота Ви по-добър! Д-р Григорова,  е клиничен психолог, психотерапевт и доктор по психология с над десет годишен опит в работата с различни психични предизвикателства. Член на Дружество по психоаналитична психотерапия и Българска асоциация по психотерапия. Автор на публикации в областта на афективните затруднения, психосоматиката и хранителни разстройства. В днешната статия, д-р Григорова ни разкрива някои истини за емоционалното хранене.

Емоционалното хранене е проблем с широк обхват и значими здравни последици. В едни случаи, то стои в основата на развитието на редица заболявания, а в други е ситуативна реакция на несигурност и липса на вътрешна стабилност. Най- характерната особеност на емоционалното хранене се състои във факта, че хората, които се хранят емоционално прибягват до прием на храна с нехранителни цели.

Храната се явява средство, чрез което човек се опитва да компенсира, замести и да се справи с психични преживявания чрез прием на храна. Такъв тип хранене е съпроводено с неконтролируемо желание, понякога без оглед на вида на приеманата храна, а човек има усещането, че е неспособен да удържи импулса да се храни. Въпреки че погледнат от страни, този проблем може да изглежда и да има стойността на себеразрушително действие, то винаги е провокирано от нуждата за себесъхранение и справяне с силни и завладяващи ни емоции и преживявания. В основата на подобна реакция може да стоят чувства на гняв, самота, отегчение, несигурност и тревогата, липсата на положителни емоции и обич, ситуации изпълнени с вътрешни противоречия или дори опит за избягване на интимност.

На пръв поглед описаните причини за прибягване до емоционално хранене могат да изглеждат противоположни и дори парадоксални, но са напълно реални и паралелно съществуващи в сферата на човешката психика. За пример може да бъде даден парадоксът между това да сме потиснати поради липсата на достатъчно положителни преживявания и обич и несъзнавания стремеж натрупаните килограми да имат функцията на защитна броня пред твърде голямата близост и интимност с някого. В този случай желаното на съзнавано ниво се разминава със несъзнаваните страхове и в резултат човек, който непрестанно бленува близост, всячески се поставя в ситуации, които го лишават от възможността за такава.

Повечето хора мислят, че само болезнените и будещите неприятни преживявания емоции са тези, които някой би искал да избегне, но практиката показва, че за немалко хора да изживеят привличане, близост и доверие е също толкова проблемно, колкото и тъгата, душевната болка и разочарованието. Ако се запитаме какво стои зад този, на пръв поглед нелогичен факт ще трябва да погледнем към това какви модели на отношения сме възприели като свои от средата, доколко сме съумели да изградим доверителни и автентични връзки с най-близките си хора в най-ранните си години.

Защо е нужно да се върнем толкова назад? Това е така, защото често пъти осъзнаването на емоционалната стойност на преживявания от миналото, които сме сметнали, че са зад гърба ни и няма защо да се измъчваме да мислим за тях, имат своя отпечатък в реалността ни днес. В стремежа си да ни предпази от болката нашата психика и нейните себесъхранителни функции прибягват до защити, които правят така, че в съзнанието ни да има спомени за преживявания и отношения, които не кореспондират помежду си. В следствие човек подценява, осмива, отрича или откровено не вижда причинно-следствени връзки стоящи в основата на определени процеси в живота му. Колкото и да ни се иска нещата да се определят единствено и само от нашия контрол и мислене в настоящия момент, не може да бъде подценено влиянието на ранните ни отношения, особено когато говорим за храна и емоции.

Чувството за защитеност и насладата от допира с хранещата майчина гръд са едни от първите преживявания на детето, които то асоциира с удоволствие. Точно по тази причина, не е никак чудно, че когато се чувстваме неспокойни, тъжни или усещаме някаква заплаха, храната се явява като лесно достъпен източник на утеха и успокоение. И това само по себе си не е проблем, проблемът възниква, когато за човек да преяде се явява ако не единственият, то един от малкото начини да се справи с преживяванията си и да бъде балансиран. За съжаление цената за подобен механизъм за справяне често е висока. Превръщайки се в основен регулатор на напрежението и източник на наслада, приемът на храна може да доведе до реални болестни процеси, но и да ни лиши от възможността да изследваме и разширим собствените си граници и възможности като човешки същества, да свие възможността за качествено и пълноценно общуване, защото основният партньор, който сме избрали за себе си е храната. Храната, която е винаги на ръка разстояние, която имаме усещане, че няма да ни нарани и отхвърли и ще създаде усещане за пълнота – емоционална и телесна